В материала има използвани реални кадри и текст, които могат да се сторят на някой ужасяващи. Но те са реалност и са част от живота и смъртта на делфините. Единствено знанието и непрекъснатите действия, могат да ни помогнат в борбата за тяхното оцеляване.
Връщам се сега към тази история, случила се през лятото на 2016 година, защото всяка година по Черноморието ни има по няколко случая с делфини, които излизат на брега, сякаш търсят помощ и разбира се хората им помагат, вкарват ги в морето, но те отново и отново се връщат, и само часове след това, умират. Сега отново се случи същото на Созопол и въпреки усилията на хората там, които са връщали делфина три пъти в морето, е умрял в рамките на 20 минути.
Началото на историята, която ще разкажа е добре описана тук. Сега следва продължението и разследването на причините за смъртта.
Бях обещал, че ще взема умрелия делфин от фризера в Ахтопол възможно най-скоро. (цялата държава в лицето на МОСВ още не си беше закупила фризер, въпреки всички едногодишни намерения и делфина седеше във фризера на един рибар в Ахтопол…). Така един ден отидох до Ахтопол, сложих трупа на замразения делфин в колата си (нарушение на закона, ако нямаш разрешителното, което имах) и го преместих във фризера на един приятел в Лозенец. Сега трябваше по най-бързия начин да дойде моят приятел и експерт по делфините Разван Попеску, с който провеждахме нашето разследване за смъртта на хилядите бебета делфинчета през последните години. Разван имаше зад гърба си над 1500 некропсии на делфини и само като видя снимките, които му изпратих каза, че е 100% сигурен какво ще открие, защото му се беше случвало вече десетки пъти. Разбира се тогава още и не предполагах колко нови неща за живота и смъртта на делфините ще науча…
