След последното ни разследване, точно преди 3 месеца, за изсичането на една уникална вековна гора в Природен парк Витоша, беше назначена и извършена проверка, която познайте какво установи?

Че всичко е наред. Че всичко е точно. Няма нарушения, няма нищо. И вековната гора я няма. По закон. В един Природен парк.

Днес, 3 месеца по-късно посетихме друго сечище в Природен парк Витоша, на едно уникално красиво и диво място, което сме посещавали десетки пъти в миналото. Букова гора, в която някои дървета достигаха до над 150 годишна възраст но въпреки това се води в регистрите като 80 годишна гора…

Не можахме да познаем мястото изобщо. Тук вече нямаше никаква гора, а отделни млади дървета, а между тях разкаляни пътища с коловози над половин метър. Повечето вековни дървета липсваха, имаше оцелели само няколко. Но цялото място на огромна площ беше станало напълно неузнаваемо.

Липсата на какъвто и да е контрол от Българска страна във водите на Черно море е факт, който очевидно знае целият свят. Няма как иначе, почти на всяка сателитна снимка да се виждат чудовищните замърсявания, които десетки преминаващи танкери изхвърлят в наши води. И това се случва само в Българската Изключителна Икономическа Зона (ИИЗ), защото просто на тези снимки в другите зони, подобни замърсявания или изобщо липсват или са много по-редки.

Представям ви поредното замърсяване, което е заснето от сателита Sentinel-1 на 14 юни 2020 г. в 4:13 сутринта UTC. Замърсяването е с дължина 35 КИЛОМЕТРА и ширина 1 КИЛОМЕТЪР и е извършено на 38 километра източно от нос Калиакра в наши води.

Изливането на тонове боклуци всекидневно в нашата част на Черно море е, със сигурност, дългогодишна позорна практика, срещу която по никакъв начин нито една „отговорна“ държавна институция в нашата държава, не предприема абсолютно никакви мерки за противодействие. Всъщност пълната липса на какъвто и да е контрол в нашата част на Черно море е общо известен факт от години насам. Това дава предпоставка абсолютно безнаказано морето ни да е превърнато в боклуджийската кофа не само на Европа, но и на целия свят. А онова което се намира в морето, винаги намира своя път до брега. През последния месец буквално цялото южно Черноморие беше залято от мазут навсякъде, на всеки плаж.

След поредните сигнали в началото на месец април  от граждани към „институциите“ РИОСВ Бургас и Морска Администрация,  всичко завърши отново абсолютно предсказуемо и цинично, с общото заключение, че няма никакъв проблем…

За да ви демонстрирам, че проблемът е всекидневен публикувам тук поредната помия излята в морето на 21 април 2020 г.

Замърсяването е извършено на 21 април на около 70 километра източно от гр. Приморско, в Изключителната Икономическа Зона на България. Замърсяването е с дължина 26 километра и максимална ширина от 2.5 километра! За да си го представите на практика – всъщност това е напълно достатъчно всеки плаж на южното Черноморие да е покрит по няколко пъти с мазут…

В материала има използвани реални кадри и текст, които могат да се сторят на някой ужасяващи. Но те са реалност и са част от живота и смъртта на делфините. Единствено знанието и непрекъснатите действия, могат да ни помогнат в борбата за тяхното оцеляване.

Връщам се сега към тази история, случила се през лятото на 2016 година, защото всяка година по Черноморието ни има по няколко случая с делфини, които излизат на брега, сякаш търсят помощ и разбира се хората им помагат, вкарват ги в морето, но те отново и отново се връщат, и само часове след това, умират. Сега отново се случи същото на Созопол и въпреки усилията на хората там, които са връщали делфина три пъти в морето, е умрял в рамките на 20 минути.

Началото на историята, която ще разкажа е добре описана тук. Сега следва продължението и разследването на причините за смъртта.

Бях обещал, че ще взема умрелия делфин от фризера в Ахтопол възможно най-скоро. (цялата държава в лицето на МОСВ още не си беше закупила фризер, въпреки всички едногодишни намерения и делфина седеше във фризера на един рибар в Ахтопол…). Така един ден отидох до Ахтопол, сложих трупа на замразения делфин в колата си (нарушение на закона, ако нямаш разрешителното, което имах) и го преместих във фризера на един приятел в Лозенец. Сега трябваше по най-бързия начин да дойде моят приятел и експерт по делфините Разван Попеску, с който провеждахме нашето разследване за смъртта на хилядите бебета делфинчета през последните години. Разван имаше зад гърба си над 1500 некропсии на делфини и само като видя снимките, които му изпратих каза, че е 100% сигурен какво ще открие, защото му се беше случвало вече десетки пъти. Разбира се тогава още и не предполагах колко нови неща за живота и смъртта на делфините ще науча…