Гробар на делфини

В колата имам черни найлонови чували. Няколко чифта гумени ръкавици... Аз съм гробар. Гробар на делфини...

Красиво море. Привечер. На Корал. Всичко е притихнало в очакване на магичния час...

Гледам идва Емо и се озърта и ... явно ме търси.

- Кво става бе Емо?
- Едно малко делфинче изхвърли морето преди малко в онази част на плажа...
- Ма наистина ли???
- Е да... още е в морето...
- ... Ами ще действаме - само да ида до колата да взема чували и ръкавиците...

Преди няколко дена се запознах с Митака - води програма за проучване и опазване на китоподобните - дойде до плажа, даде ми книжката за делфините, която са подготвили за това какво да се прави, ако намерите мъртъв делфин, за видовете делфини и други интересни неща - добре събрана и оформена информационна книжка, от която човек може да научи много. Прочетох я веднага...

Само преди няколко дена морето беше изхвърлило едно малко делфинче на Корал... и отново след цялото тюхкане, сумтене и мълчание по темата от страна на държавните институции, пак ние гражданите си го погребахме отзад в дюните... както си е редно. Не по закон, а по нашия си, делфино-човешкия закон. Братският закон от едно време... когато човекът все още е бил човек.

Отидохме с Борката и Емо до южната страна на плажа и там, във водата, до самия бряг, беше мъртвото делфинче. Очевидно беше престояло във водата доста време, кожата от едната му страна беше обелена, очите му изкълвани от гларусите и ...

Не можахме да определим причината за смъртта, но по външния му вид предположихме, че най-вероятно е било оплетено в рибарски мрежи и ... Странно, но през месец май и юни морето не изхвърли нито един делфин, но сега със започващия риболов.. само за седмица морето вече донесе 2 малки делфинчета...

Митко ми даде доста сведения за делфините, за техните навици, врагове (единствено човека), болести, живот и други... Това делфинче изглеждаше здраво и не изоставено от майка си (която често се случва да е уловена от рибарски мрежи и тогава делфинчетата, които тя храни не оцеляват...)...

Заснехме делфинчето, взехме данни, които ще изпратим на хората, които се занимават с тези проблеми. После поставихме мъртвото делфинче в черния найлонов чувал, които носехме и го оставихме на пясъка. Обадих се на телефон 112 и обясних любезно на жената отсреща къде сме намерили делфинчето и на кой трябва да се обади по закон - РИОСВ Бургас, Община Царево и МВР. Тя благодари за детайлната информация и затворихме. Оставихме черния чувал с делфинчето там, на плажа. Както е по закон. Без да го пипаме...

Странно... само преди седмица - онези държавни служители дойдоха, огледаха предишното мъртво делфинче и го оставиха там, в чувала, в прахта. Стоян и младежите го погребаха на следващия ден...

И за това Ви казвам. Сигурен съм, че утре чувалът с делфинчето ще е пак там на плажа. Важно е да се разбере от какво е умряло. Това става след аутопсия. Убийството на делфини вече отдавна е криминализирано. Това е престъпление по закон. Освен глоба, престъпника го чака и затвор. Ако някой го намери и го разследва въобще обаче.. защото те дори не могат да стигнат до плажа, камо ли някой да направи всичко както е редно. И какъв парадокс. Тези държавни институции дори нямат правомощия да преместят мъртвото делфинче - знаете ли защо - защото община Царево е трябвало да си извади разрешително за това - но разбира се - не са го направили. От това не могат да крадат и да взимат пари. За какво да го правят тогава...???

И аз знам, че утре като отида на плажа - черният чувал с делфинчето ще е там. И ние ще го погребем ... отзад в дюните. Разбира се... ще махнем черния найлонов чувал. Ще го погребем, както гласи нашият си, делфино-човешкият закон от онова далечно време, когато човекът все още е бил човек...

Аз съм гробар. Гробар съм на делфини... Но утре ще сложа в колата по-големи, черни, найлонови чували... Може да потрябват за онези изроди, които някъде там в морето избиват делфини и делфинчета... Да имам. Тях ще ги оставя обаче в чувалите. Не заслужават и червеите да се хранят с тях.


Корал, 17.07.2015 г.

от "Ум (дебелия делфин)"

 

 

p.s. ... някъде там в нощта... се чу заря... поредния лайнар или кифла  има рожден ден... най-необяснимата простотия във вселената за всички обитатели на морските дълбини, сухоземни и въздушни светове.

 

Още по темата:

 

Институциите изхвърлиха в прахта убитото делфинче

Малкото делфинче, което не дочака утрото

Сънят на един разстрелян делфин

Гробище за делфини

Убийството на един възкръснал делфин

Най-удобната смърт за един делфин (видео)

Най-удобната смърт за един делфин

Как един разстрелян делфин доказа, че в България няма институции