Дядо Пейчо от село Велика

Беше вчера. Когато се върнах от плажа, върху масата отпред в двора видях голяма кофа, покрита с найлон отгоре. Почти бях сигурен кой я е оставил, но погледнах – беше пълна с огромни узрели смокини, няколко килограма домашно грозде, домати, чушки и други зеленчуци. Беше я оставил моят приятел – Пейчо от село Велика… как я беше домъкнал дотук с колелото… нямам представа.

Не си спомням кога и как точно се запознахме. Виждах го често на плажа Корал, отзад при дюните да предлага огромните си домати на плажуващите. Бяха много вкусни. Един от Хората на Корал. Ходеше навсякъде с любимото си колело и неведнъж по нанагорнището към с. Велика съм го качвал с колата и сме си говорили надълго и нашироко…

Винаги усмихнат Пейчо (няма да му казвам дядо, беше над 70-те, но по всичко не бих му дал повече от 25 години), разказваше пламенно за всичко което се случва около него, водеше ме по селото и ме запознаваше с приятелите му там, никога не го видях мрачен или ядосан… Говорехме надълго, разказваше ми често за младостта му, за работата му след това при военните, за всичко което става по селото…
Жизнерадостен и винаги като дете усмихнат, караше колелото си и знаех, че видя ли колоездача с каскета – това е Пейчо, Човекът с който ще е приятно да си поговорим и да се посмеем…

До вчера.

(изтoчник http://strandjanews.com)

“Възрастен мъж от с. Велика е бил ударен, докато е излизал с велосипед от една от отбивките на главния път преди входа на Лозенец, от лек автомобил Рено със софийска регистрация, зад волана е била 42 годишна бургазлийка. На мястото са пристигнали разследващи екипи и линейка. Мъжът е загинал на място. Най- вероятно и автомобилът се е движел с по-висока скорост, не е успял да спре и е помел излезлия с колелото си на платното мъж. Очевидци разказаха, че трупът е лежал два часа на оживеното шосе докато полиция и експерти са чакали пристигането на трупната линейка… Случая се изяснява от служители на РУП Царево.”

Седя на масата сега и пред мен е последното откъснато от Пейчо грозде, смокини, круши… Най-хубавите от градината му. Дар за приятелите. Докоснати от него само някакви минути преди да си замине. Неговият начин да каже довиждане на този свят. Сега ги ям зрънце по зрънце и си спомням за този прекрасен Човек… с колелото. Пейчо от село Велика.